-Чистя това ... „кеша“ дето ми каза и сега нямам проблеми с телефона. - ми казва той и ме гледа заговорнически.
Ако не бяха семплите му „сотовски“ фланелка и панталон, истински „шфейцар“ от песенъа на „Машина времени“ „Кафе лира“ „...за дверями швейцар. Непреступен и важен, стоит он на страже боевым кораблём“
–Забрави да се чекираш! Вики вижда в компютъра! - услужливо ми напомня бат Любо – инженера.
Преди нередовно се чекирах, сега редовно не се чекирам -мисля си.
–Ще ходя до сервиза сега, и да не обърквам системата! -не е истина, но и не е лъжа, казвам му.
Вратата ми е отворена, значи бат Наско е дошъл.
-Хайде бе началник, чакам те! Нося ти болничен! Приключвам с шофьорлъка! Два месеца ще съм болнични и после – пенсия. Дето сме си казвали, да го забравим .
То ние за пет месеца много си казахме- мисля си.
-Ти за нищо не ме послуша ама ...! - тръгва си бат Наско
-Ааа послушах те, минах през Константиново! - казвам му
-От там се спестяват двайсе километра! - радва се Наско
-Само, че е за луноходи, а аз не бях с луноход!
-Летя! Знаеш като машина съм! На „темпомат“ и газ! - отговаря ми Живко в телефона. -След малко съм в Силистра! Ти ко правиш! Ех, началник да си! - Живко.
Осем и шест! Магито трябва да се появи. Нейната експресивна кола, я нямаше на паркинга.
Позиционирал съм се до помпата за „адблу“то, имам алиби, време и разстояние да се насладя на всеки детайл от нея!
Чекира се през раничката, която е метнала на рамо, излиза на корта като Габриела Сабатини – зелена блузка, бели панталони и резедави маратонки. Само, че е по-красива, царствена и говори добре български!
-Как е как е! -изненадва ме бат Желю – хладилния агент – в износения си гащеризон.
-Повече от добрето! Казвам – Щях да те питам...!
-Бързам! Бяга настрани Жельо
-Вчера източихме шест килограма фреон от хладилника на 4720, а той събира...
-Четири! Казва Жельо, спря да бърза, хвана ме под ръка и започна загрижено да ме поверява в хладилната механика, все по-далеч и по-далеч, и само за стотна от секундата видях, че Маги днес е с розова ризка, бежави панталонки и светлочервени маратонки.
После ме „започна“ Криси от пласмента, шефа, и ме „довърши“ Катя от склада.
Влизам в офиса и гледам Маги, пристъпя от крак на крак, все едно ще бие сервиз на Уимбалдън.
–Връщам ти касовите бонове, картоните и ти нося списъка с документи за пред даи! - и ме гледа широко с големите си очи.
–Благодаря! отговарям хладнокръвно. Боже, с нея мога да съм Сергей Брин, или Лари Пейдж, мога и Безос да съм, - мисля си. Но какво ми пречи да съм скромен реалтор. Ето моя приятел от фейса - Алек Пика, ами той постоянно публикува! С Маги на реалтор конференция в Херцег Нови -тя в костюм с панталон, с Маги в Тирол на реалтор етнографска среща, Маги с атлазена светлосиня котленска носия с бяла забрадка и сребърни пафти! С Маги на фестивала на виното в Сан Диего – Калифорния, с плисирана черна лятна рокля, на Голдън Гейт..
-Тук съм подчертала, за теб! -поглежда ме наведена тя – поглеждам пръста ѝ със сватбен пръстен, после местя поглед към очите ѝ, и сладката стресница в ъгъла на устните ѝ, аха да я пипна..
Дали си мисли какво гледам докато излиза от стаята?
От друг свят! Уимбълдън, Ролан Гарос, Мелбърн Оупън, Ню Йорк! Звездите по трибуните дошли да я гледат, лайсмените, доктора който професионално ѝ разтрива глезена.
Излизам, и едва не се блъскам в Маги.
-Обади ли се на техника, че единия датчик не се вижа? Пита ме тя.
-Не е онлайн? питам
-Не е онлайн! казва замечтано Маги
Ей, хубаво, че ми напомни! -мисля си
Да, да! казвам -не мога да разочаровам Маги аз.